Националният дворец на културата (НДК)

Всеки голям европейски град има сгради – символи, емблеми, културни центрове. Без никакво съмнение у нас такава сграда е Националният дворец на културата (НДК).

Инициативата за създаване на голям културен център в гр.София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век.

Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г.. Тогава в тази централна градска част е голям хаос. Имало е десетина набързо струпани след бомбардировките неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи.

Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г., като присъстват само лица, пряко ангажирани със строежа. Архитект на НДК е Александър Баров. Носещата конструкция на сградата е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава, на 31 март 1981 година, лично от първият човек в държавата тогава- Тодор Живков. Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година.

При откриването си НДК носи името Народен дворец на културата „София“. След смъртта на Людмила Живкова през юли 1981 г., от 3 юли 1982 г. НДК се нарича Народен дворец на културата „Людмила Живкова“. През 1990 г. комплексът е преименуван на Национален дворец на културата, а през 2006 г. е направено предложение от интелектуалци да бъде възстановено названието „Людмила Живкова“. Въпреки одобрението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, идеята не е осъществена.

Основното предназначение на сградата, разполагаща с 13 зали, е за културни прояви. Най-голямата зала („Зала 1“) е с 3 380 места. 

Строителството на НДК поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж. 

Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев.

Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра пък е разгънатата площ на административната сграда.

За да се впише НДК в заобикалящата го градска среда и да се свърже с други знакови сгради за облицовка е използван врачански камък – обработен в груб маниер, за да „стои“ монументално, и в топъл цвят, за да придаде известен колорит. С такъв материал са облицовани и СУ „Климент Охридски“, храм-паметникът „Александър Невски“, Народната библиотека, БНБ и др.

Запазеният знак на двореца представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.

Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 m. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 m.

В централното фоайе на Двореца е позлатената скулптура „Възраждане“ и наричана „Майка България“ от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина.

НДК е дом на над 80 монументални произведения на изкуството - живопис, скулптура, мозайка, стенопис, дърворезба, металопластика, създадени специално за интериора на Двореца от водещите български творци от втората половина на XX вик. В основната сграда на НДК има произведения на някои от най-утвърдените български майстори художници - Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Димитър Киров, Йоан Левиев, Иван Кирков, Христо Стефанов, Галин Малакчиев и други.