Непременно Лъвов мост е едно от най-забележителните архитектурни здания на София, но още по-забележителна е историята на тези лъвове. Защо са четири, защо нямат езици и какво всъщност символизират? Малко хора знаят, че лъвчетата са паметници, построени в чест на реално съществуващи хора от нашето минало.
Лъвът от дълги години е символ на българската държава. Има сведения, че той е бил символ дори още по време на Средновековието, като доказателствата за това са намерената лъвска статуя при разкопките на Плиска, Медальонът от Трапезица и щитове на български воини. Царят на животните присъства днес и на герба на България. В хералдиката той е символ на сила, мъжество и великодушие.
Именно заради това, на много места из страната ни могат да бъдат видяни статуи на лъвове. Но един мост крие зад себе си по-специална история, това е Лъвов мост.
Преди построяването на Лъвов мост през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост, а в османско време мостът е бил познат с името „Сандъкли кюпрю“, а реката – с названието Канлъ дере, т.е. Кървава река, защото според градската легенда в тази част на коритото били хвърлени телата на избитите българи, защитавали Средец при неговото падане под османско владичество. А според друго предположение, в миналото в близост до реката се намирали касапчийници и кожарници, които непрекъснато превръщат реката в кървава…
Мостът бил известен още и под името “Банишор” подобно на махалата. Софиянци обаче го наричали най-често „Шарен мост“.
Но нека се върнем назад във времето, когато на това място над Владайската река все още не е имало мост. Софийският турчин Халил Сали Ефенди, когото българите наричали Шашавия, решил през една плодородна година да изкупува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече, а той изкупувал всичко, макар и да плащал евтино. На въпросите защо му е толкова слама, той спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година се улучило да е лоша реколтата и селяните пак идвали при Халил – за да си купят по някоя кола слама. Халил продавал естествено с голяма печалба. За да докаже, че не е „шашав“, съградил мост.
От едната страна поръчал да изпишат „С време продадох, мост създадох“, а от другата нравоучение от Корана – „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа изцяло на ислямската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“. Днес тези надписи не са съхранени.
Историята на моста обаче се свързва с още нещо – до Освобождението това място било предназначено за екзекутиране на "душманите на империята"… В Османските градове съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта, при Орханийското шосе, откъдето е дошъл в София.
Подобна била и съдбата на четирима български книжари, за които страниците на софийската история казва твърде малко. Това били Стоян Недялков Табаков, Никола Стефанов Чолака, Георги Стоицев и Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи).
София било единственото селище в България по това време, в което книжарите образували нещо като своя „Завера”. Това се дължи най-вече на бистричанинът Никола Чолака, наричан още „Шопският апостол“, който бил активен помагач на Левски в Софийско. Георги Стоицев – Песнопевецът, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“) и „таен” човек на делото бил негов пръв помощник. Песните му извън църквата обаче били опасни и именно те ще го пратят на бесилото по-късно.
Някъде между 1876 – 1877 г. двамата започнали разпространяването на „Народна песнопойка” със стари хайдушки песни. С продажбата ѝ се залавят още Никола Чолака, Киро Геошев – Селянчето и Георги Стоицев. В София съвсем не е спокойно. Градът не въстава през април 1876 г., но дейността на софийските книжари оказва влияние върху населението и властта започва да подозира, че то се организира за съпротива.
Така, не след дълго в конака пристигнали доноси и четирима от софийските книжари били заловени и осъдени на смърт. В местността „Капана”, близо до дюкяна си, увисва книжарят Стоян Недялков Табаков. На вратата на книжарницата, край пътя за Бистрица, е обесен и Никола Чолака. Георги Стоицев – най-младият от тях екзекутират тъкмо на тогавашния „Шарен мост”, а техния сътрудник Киро Селянина – на Конския пазар (Женския пазар). Смъртните присъди били изпълнени на 15 ноември 1877 година.
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов – възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България, предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е посрещната с голямо одобрение от интелектуалци и политици и се стига до изработването на мащабен проект за мемориален комплекс за всички българи, загинали на това място.
Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата на известните чехи братя Прошек и струва колосалните по това време 260 000 златни лева. Строежът и украсата на моста са по идея на Вацлав Прошек, а невероятните бронзови фигури на лъвовете са направени във Виена от австрийската фирма търсената в цяла Европа „Рудолф Филип Вагнер“.
За съжаление цялостната идея не е напълно завършена и от мемориала са издигнати само мостът и четирите постамента с лъвовете. Те обаче и до днес остават един от най-значимите символи и архитектурно-художествени паметници на културата в столицата. Защото зад четирите лъва без езици стоят не само обесените книжари от Софийско, но и цялата по-голямата история на кървава битка за Освобождението.
От целия проект на Вацлав Прошек днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
От 2012 г. на площад "Лъвов мост" има станция на Софийското метро. През 2014 година бе извършена пълна реконструкция на моста на обща стойност 21 млн. лева, след която съоръжението стана почти напълно пешеходна зона, споделяна само с трамваите.
Именно заради това, на много места из страната ни могат да бъдат видяни статуи на лъвове. Но един мост крие зад себе си по-специална история, това е Лъвов мост.
Преди построяването на Лъвов мост през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост, а в османско време мостът е бил познат с името „Сандъкли кюпрю“, а реката – с названието Канлъ дере, т.е. Кървава река, защото според градската легенда в тази част на коритото били хвърлени телата на избитите българи, защитавали Средец при неговото падане под османско владичество. А според друго предположение, в миналото в близост до реката се намирали касапчийници и кожарници, които непрекъснато превръщат реката в кървава…
Мостът бил известен още и под името “Банишор” подобно на махалата. Софиянци обаче го наричали най-често „Шарен мост“.
Но нека се върнем назад във времето, когато на това място над Владайската река все още не е имало мост. Софийският турчин Халил Сали Ефенди, когото българите наричали Шашавия, решил през една плодородна година да изкупува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече, а той изкупувал всичко, макар и да плащал евтино. На въпросите защо му е толкова слама, той спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година се улучило да е лоша реколтата и селяните пак идвали при Халил – за да си купят по някоя кола слама. Халил продавал естествено с голяма печалба. За да докаже, че не е „шашав“, съградил мост.
От едната страна поръчал да изпишат „С време продадох, мост създадох“, а от другата нравоучение от Корана – „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа изцяло на ислямската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“. Днес тези надписи не са съхранени.
Историята на моста обаче се свързва с още нещо – до Освобождението това място било предназначено за екзекутиране на "душманите на империята"… В Османските градове съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта, при Орханийското шосе, откъдето е дошъл в София.
Подобна била и съдбата на четирима български книжари, за които страниците на софийската история казва твърде малко. Това били Стоян Недялков Табаков, Никола Стефанов Чолака, Георги Стоицев и Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи).
София било единственото селище в България по това време, в което книжарите образували нещо като своя „Завера”. Това се дължи най-вече на бистричанинът Никола Чолака, наричан още „Шопският апостол“, който бил активен помагач на Левски в Софийско. Георги Стоицев – Песнопевецът, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“) и „таен” човек на делото бил негов пръв помощник. Песните му извън църквата обаче били опасни и именно те ще го пратят на бесилото по-късно.
Някъде между 1876 – 1877 г. двамата започнали разпространяването на „Народна песнопойка” със стари хайдушки песни. С продажбата ѝ се залавят още Никола Чолака, Киро Геошев – Селянчето и Георги Стоицев. В София съвсем не е спокойно. Градът не въстава през април 1876 г., но дейността на софийските книжари оказва влияние върху населението и властта започва да подозира, че то се организира за съпротива.
Така, не след дълго в конака пристигнали доноси и четирима от софийските книжари били заловени и осъдени на смърт. В местността „Капана”, близо до дюкяна си, увисва книжарят Стоян Недялков Табаков. На вратата на книжарницата, край пътя за Бистрица, е обесен и Никола Чолака. Георги Стоицев – най-младият от тях екзекутират тъкмо на тогавашния „Шарен мост”, а техния сътрудник Киро Селянина – на Конския пазар (Женския пазар). Смъртните присъди били изпълнени на 15 ноември 1877 година.
Веднага след Освобождението Христо Г. Данов – възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България, предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е посрещната с голямо одобрение от интелектуалци и политици и се стига до изработването на мащабен проект за мемориален комплекс за всички българи, загинали на това място.
Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата на известните чехи братя Прошек и струва колосалните по това време 260 000 златни лева. Строежът и украсата на моста са по идея на Вацлав Прошек, а невероятните бронзови фигури на лъвовете са направени във Виена от австрийската фирма търсената в цяла Европа „Рудолф Филип Вагнер“.
За съжаление цялостната идея не е напълно завършена и от мемориала са издигнати само мостът и четирите постамента с лъвовете. Те обаче и до днес остават един от най-значимите символи и архитектурно-художествени паметници на културата в столицата. Защото зад четирите лъва без езици стоят не само обесените книжари от Софийско, но и цялата по-голямата история на кървава битка за Освобождението.
От целия проект на Вацлав Прошек днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.
От 2012 г. на площад "Лъвов мост" има станция на Софийското метро. През 2014 година бе извършена пълна реконструкция на моста на обща стойност 21 млн. лева, след която съоръжението стана почти напълно пешеходна зона, споделяна само с трамваите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар