Губиш я, когато не я избираш.
Когато я накараш да се почувства като опция, когато я поставиш на второ, трето и четвърто място
Губиш я, когато я оставиш далеч от теб.
Губиш я, когато я оставиш на заден план.
Губиш я, когато не градиш мечтите си заедно с нея.
Губиш я, когато не й дадеш всичко от себе си.
Губиш я, когато тя се опитва да те обича въпреки твоят труден характер. Когато тя иска да изтрие сълзите ти и да те подкрепи в труден момент, но ти и обърнеш гръб.
Губиш я, когато откажеш да присъстваш, когато не я пуснеш в най-малките ъгълчета на ума си. Защото всичко, което иска, е да бъдете едно цяло, за да усетите силата на любовта, когато ръцете ви са една в друга.
Губиш я, когато я лъжеш отново и отново. А тя отново и отново трябва да ти прощава. Губиш я, когато я оставяш сама, вместо да бъдеш до нея.
Губиш я, когато я използваш. Физически и емоционално.
Губиш я, когато я нападаш за това, че се чувства объркана, слаба, нещастна с теб. А много добре знаеш, че ти си причината да се чувства така.
Губиш я, когато не се опитваш да я разбереш.
Когато не си правиш труда да погледнеш света от нейната гледна точка, която тя изрече, дори когато се опитва най-силно да постигне компромис.
И когато тя си тръгне осъзнаваш, че би дал всичко за да видиш пак онзи пламък в очите на това момиче, което губеше малко по малко всеки ден, но тя вече е само един неясен спомен изгарящ бавно под коварните удари на времето, което лекува всичко и забравя всички…
И когато си тръгне осъзнаваш, че си изгубил жената на живота си заради жената на вечерта!
Източник: тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар