„Коледна звезда“ - Един от символите на Коледа

„Коледна звезда“ е растение, чието име е дадено в Мексико, но научното му наименование е Еuphorbia pulcherrima. Еuphorbia pulcherrima на латински означава „най-красивата“. Растението се е превърнало в един от символите на Коледа, благодарение на красивия си цъфтеж, точно по това време на годината.

Коледната звезда е много красиво, но капризно и трудно за отглеждане цвете. Коледната звезда развива листна маса през лятото, когато денят е дълъг, и започва да цъфти през зимата, когато денят е по-къс. Растението има нужда от достатъчно светлина и температури от 17 – 21 °С през нощта и 20 – 24 °С през деня. Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди. Необходимо е редовно, умерено поливане. Не бива да се задържа вода в саксията или да има постоянна влага, защото корените бързо загниват. Паднали или изсветлели листа на цветето показват липса на грижи, липса на вода или проблеми с корените.

Коледната звезда се отглежда като декоративно стайно растение. Поради това, че цъфти по време на Коледа, а и поради това че прицветниците образуват формата на звезда, растението се нарича Коледна звезда, а също Витлеемска звезда и Рождественска звезда.

Родината на коледната звезда е Централна Америка – Мексико и Гватемала. Там тя се среща под формата на храсти с височина до 3 – 4 метра. Коледната звезда е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от скоро време и в България.

Има тъмнозелени листа, като най-горните, наречени прицветници, могат да са с различни цветове, които приличат на венчелистчета. Тези листа обикновено са червени, въпреки че има и жълти, бели и розови екземпляри. В действителност цветът на това растение е много малък, жълт на цвят и е защитен между листата му.

Това растение не се използва за консумация, тъй като поглъщането на листата му може да причини повръщане и сериозни стомашни разстройства. Мешиките използвали това растение в ритуали, като символ на чистота и нов живот за мъртвите воини, загинали във война, тъй като се свързва с червения цвят на кръвта. Всъщност, листата му се използват и като естествено багрило при изработката на различни тъкани.

Една мексиканска легенда разказва, че бедно момиче било много тъжно, че не може да занесе подарък на Младенеца – традиция, според която на литургията в полунощ, когато започва новия ден, се носи подарък в олтара за новородения Исус. В този момент детето чуло глас, който му подсказвал да занесе това, което му е на сърце, без значение от неговата стойност. Момичето набрало нежните зелени клонки с изящни тънки листенца на върха, които с много любов отнесло пред олтара в полунощ. И както се срамувало, че няма захаросани бонбони и сладкиши видяло как зелените листа се обагрят в ярък червен цвят, стоплени от вярата и любовта му към новородения млад Бог. Така в Мексико цветето се превръща в символ на любовта към Бог и вярата в него.

През XIX век започва да се разпространява и на други места благодарение на Джоел Робърт Пойнсет, първият американски посланик в Мексико, който по време на свое посещение в щата Гереро, едно от местата, където расте и цъфти в изобилие храста, го забелязва и отнася от него в САЩ. Всъщност, в САЩ и в някои страни в Европа това растение се нарича „поинсетия“ в негова чест. В момента декоративното му използване е много широко разпространено и е свързано с коледния сезон поради цвета и периода на цъфтеж в северното полукълбо, който съвпада с Коледа.