(цитирам по памет)
– Ало-о, кажи, Норо.
– Събудих ли те, меченце?
– Да.
– Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
– Добре.
– Хайде, спинкай си, няма да те занимавам... само, ще пуснеш ли пералнята после? Заредена е.
– Не.
– Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
– Ще пусна пералнята.
– Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата (ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки, пълни на пет осми, омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
– Да.
– Лъжеш.
– Да.
– Кога ми е рожденият ден?
– Като стане време да слагам зимните гуми — около 14- тия кръг на английското първенство.
– Мразя те.
– И аз.
– Какво и ти!?
– Обичам те.
– Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
– Мисля си.
– Кога?
– Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
– И какво по-точно?
– Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
– Много смешно — идиот. Едвам те понасям.
– И аз.
– Какво и ти!?
– Обичам те.
– Ае, я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
– Тя яде вече — кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
– Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше — мислех, че е от теб.
– И аз.
– Между другото, ми дойде.
– Пак ли?
– Да.
– Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
– Нищо не пречи да пробваш, Кольо!
– Добре.
– Айде, изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар