НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ (Никола Крумов)

    Две учителки на село си седели на пейката пред къщата на едната. Пият кафенце, пафкат цигарки, бърборят си за делата в школото, наслаждавайки се на пресния извънградски въздух. Чакали да стане ракиено време, че да се повеселят с една-две чашки под асмата. Внезапно се задала циганка – дърта, та дърта, 170-годишна и нагоре, направо разложена. Гнусно мляскала дъвка с двата си останали зъба:
    - Како, дай да ти гледам.
    - Бягай, ма. Не щем – отвърнали в един глас учителките.
    - Хаде, ма како, хубаво ша ти гледам!

    Съгласили се нашите, само и само да се отърват от неприятната компания. Старицата изплюла дъвката си на малката масичка и взела да гадае и бае. Познала им нищо, предрекла им всичко. Дали ѝ накрая два железни лева, 3-4 цигари и циганката си заминала. Учителките продължили да си бъбрят, докато изведнъж едната ненадейно се вцепенила – нито мърда, нито говори, пребледняла като лабораторна плочка, единствено очите ѝ набъбнали в безчовечен ужас.
    - Данче, добре ли си!? – разтревожила се другата за приятелката си.
    

    А колежката ѝ буквално през сълзи отвърнала:
    - Ваня, преди да дойде циганката... аз май не дъвчех дъвка...


Никола Крумов