„Какво мислят другите за мен?" или Страхът от отхвърляне...

Със сигурност понякога сте си задавали въпроса:

„Какво мислят другите за мен?"

Или мисли от типа на:

„Ами ако не ме одобрят… ако не ме харесат… ако ме изоставят“

„Какъв глупак съм, как можах…“

Това е страх от отхвърляне.
Всички си имаме страхове, но страхът от отхвърляне е може би най-често срещаният при хората и едва ли някой е имунизиран срещу него.

При някои хора този страх се появява от време на време и не им пречи особено много на личният им живот. За разлика от други, при които този страх от отхвърляне е много засилен.

Този страх причинява огромна болка в нас и често ни блокира да продължим напред. Самият страх ни кара да се стегнем и да сме сковани. Не можем да се отпуснем да бъдем себе си и в старанието си да се харесаме на околните започваме на правим грешки, да се държим неадекватно и в крайна сметка често наистина биваме отхвърлени. Това още повече засилва страха ни и ставаме все по-плахи и неуверени в себе си. Страхът може да нарасне дотолкова, че да започнем да избягваме всякакви контакти. Появява на самокритичност и мъчителен анализ, чувство за вина, ниско самочувствие…

Започваме да се доверяваме на много малко хора или дори на никого, много често се затваряме в себе си, избягваме социални контакти, често нямаме партньор до себе се и поради силният страх не можем да реализираме целият си потенциал в работата и в живота си.

Лошото е, че колкото по-голям е този страх, толкова по-голяма е вероятността наистина да ни отхвърлят.

От една страна страхът от отхвърляне идва най-вече от това, че отдаваме голямо значение на мнението на другите, а от друга, когато сме неуверени в себе си.

Но основната причина зад това да изпитваме негативните емоции, които сме изпитвали след като сме били отхвърлени е това да вярваме, че нашата собствена стойност бива определена само и единствено от мнението на другите.

Колкото повече се опитваме да се харесаме на другите, колкото повече се държим така, както мислим, че трябва, толкова повече не ни харесват, защото се преструваме на такива, каквито мислим, че трябва да бъдем, а това е изкуствено.

Всъщност има стотици причини, които биха могли да доведат до страх от отказ. Например, ако си страдал от отхвърляне от своите връстници, учители или дори родители, когато си бил дете, тогава може да си развил страх от отхвърляне, когато си вече си пораснал. Понякога съществената причина за страх от отхвърляне е страха от това да си изоставен или да се окажеш сам.

Най-лошото нещо, което човек може да направи, с който и да е страх е да го избягва, защото всички страхове, основаващи се на нелогични идеи стават все по и по-големи, когато човек ги отбягва. Веднъж щом човек започне да се изправя лице в лице със страховете си, той ще открие, че това се дължи на погрешни вярвания и така страха ще изчезне.

Много е важно да не забравяме, че е невъзможно да се харесаме на всички. Винаги ще има хора, на които няма да се харесаме – я нещо във външния вид, я държание или убеждение.

Правилните неща винаги ще намерят път да стигнат до нас, докато грешните – те по същия начин ще намерят начин да си тръгнат.