Всъщност съществената разлика между растителните и етеричните масла е тяхната химична композиция, откъдето идват и разликите в тяхното извличане и употреба.
Базови масла (растителни). Базовите масла се наричат още фиксирани масла. За разлика от етеричните масла, те са нелетливи и не се изпаряват при високи температури, което се дължи на химичните компоненти, които ги изграждат. Те се извличат чрез пресоване от най-маслено наситените части на растения – семената или ядките. Те са плътни, повечето имат много слаб, почти неуловим аромат. Изключение прави кокосовото, като то има и друга особеност – в твърдо състояние е, защото съдържа основно наситени мазнини, подобно на какаовото и каритето.
Могат да се приемат и вътрешно и външно, като едни от най-богатите източници на ненаситени мастни киселини са орехи, авокадо, лен, маслини и др. Най-добре е да се използват студено пресовани растителни масла, тъй като при високи температури се изменя тяхната химична структура и те губят полезните си свойства.
Базовите масла могат да се използват директно върху кожата или косата както самостоятелно, така и в комбинация с други масла. Те поддържат еластичността на кожата, премахват сухотата и образуват мазен защитен слой. Съдържат различни маслоразтворими витамини, фитостероли и други биоактивни вещества, които забавят стареенето и подхранват в дълбочина. Могат да извличат полезните вещества от други растения. Така се получават екстракти от различни билки, например лайка и невен.
Най-близо до човешката кожа е бадемовото, затова се препоръчва дори за новородените бебета. Маслото от гроздови семки пък съдържа проантоцианидини – вещества, които забавят стареенето на кожата и предпазват от свободните радикали. За най-сухите кожи и коси се препоръчва маслото от карите.
Базовите масла се използват за основа и разтворител на етеричните масла. Те помагат на кожата да абсорбира иначе трудно усвоимите етерични масла.
Базовите масла нямат неограничен живот – заради високото съдържание на мазнини в тях, те гранясват (окисляват се) с времето. Затова много често в козметичните смеси се добавя витамин Е, който действа като естествен консервант. Всъщност, някои от базовите масла съдържат в себе си естествени токофероли (витамин Е) – антиоксидантният им ефект не само удължава срока им на годност, но и има благотворно влияние върху кожата.
Етеричните масла. Те само условно се наричат масла, а всъщност са летливи съединения - терпени, алдехиди и др. Извличат се от различни части на ароматни растения чрез дестилация. Те имат лека текстура и наситен аромат. Те са силно концентрирани и летливи, т.е. изпаряват се сравнително бързо.
Именно според скоростта, с която става това, те се делят на базисни нотки, сърдечни нотки и връхни нотки. Това е и причината парфюмът ви да мирише различно непосредствено след като се напръскате и няколко часа след това. В първите няколко мига се усещат връхните нотки, след като те се разсеят, се усещат сърдечните (след втората минута до първия час) и накрая идват базисните: някои от тях, например мускуса, могат да се усетят и 24 часа по-късно.
Тъй като са високо концентрирани, само в една капка се съдържат около стотина различни вещества, които имат терапевтично и биоенергийно действие. Някои от тях проявяват мощно антибактериално действие, други противовъзпалително, а трети действат седативно и болкоуспокояващо. Поради приятния си и характерен аромат, много етерични масла намират приложение в парфюмерията и козметиката.
Заради силното си действие етеричните масла не се нанасят директно върху кожата, а се разтварят в базови масла. Могат да се използват при масаж или под формата на изпарения, които лесно проникват през кожата и дихателните пътища.
Можете да ги добавите и към обичайната си козметика – правилото е 2-3 капки на 10 мл. основа. Например цитрусовите етерични масла (грейпфрут, портокал, лимон, бергамот) имат антицелулитно действие, розмаринът и салвията подсилват растежа на косата, а жасмина подмладява кожата.
Етеричните масла винаги трябва да се съхраняват в стъклен съд, тъй като могат да се разтворят в пластмасата.
Минерално масло. Минералното масло (може да се срещне и под названието „течен парафин”) всъщност е остатъчен продукт при дестилацията на петрол. Петролът, както е известно, се образува от измрели микроорганизми, и в този смисъл, е нещо органично. Самото минерално масло е нискокачествено, евтино за производство, без цвят и мирис и се влага в много козметични продукти, най-вече бебешки. То обаче се абсорбира много трудно от кожата и запушва порите. Някои сравняват ефекта му с найлоново пликче – дава фалшиво усещане за влага, като образува мазен филм върху кожата, пречи й да диша и възпрепятства естествения процес, с който тялото отделя токсините. Не на последно място, да не забравяме, че минералното масло не е растителен продукт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар