Сегашния облик на Рилският манастир се оформя през първата половина на 19 век. Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Вътрешният двор е обграден с 24-метровите каменни стени образуващи неправилен петоъгълник.
Във вътрешният двор са разположени отбранителната кула и главната църква "Рождество Богородично''. Целият комплекс е нa 4 етажа с около 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, музей, библиотека и стая за дарители. Рилският манастир е построен като крепост и е свързан с външния свят чрез две порти – Дупнишката и Самоковската. Комплексът на Рилският манастир се състои и от много странични съоръжения пръснати в околността, като метоси, параклиси, стопански сгради и др. Най-ранен от тях е метохът "Орлица" строен от 15 до 19в. и намиращ се на 15 км. от централния комплекс.
Историята на манастира…
Рилският манастир е най-значимият, голям и известен манастир в България. Основан е през 10 век от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. Той живее по времето на българските царе - Борис I, Симеон и Петър I, като с последния дори се среща.
През 1334-1335г. манастирът е обновен по инициатива на местния феодал севастократор Хрельо. Тогава са построени каменна църква, отбранителна кула и някои сгради, от които днес е оцеляла само кулата.
През 13 и 14в. в Рилският манастир се създават интересни ръкописи, великолепни произведения на дърворезбата, високохудожествени стенописи, икони и други произведения на духовната и материална култура.
В средата на 15в. Рилският манастир е плячкосан от османците и временно преустановява духовната си дейност, но малко по-късно благодарение на братята Йоасаф, Давид и Теофан се връща към живот. През 1466г. е подписан договор за взаимопомощ с руския манастир "Св. Пантелеймон'' от Атон, а договора се съхранява и до днес в оригиналния си вид. Три години по-късно през 1469г. рилските монаси получават разрешение от Мурад II, да пренесат мощите на св. Иван Рилски от Търново в манастира.
През 16 и 17в. Рилският манастир е обложен с тежки данъци, преживява няколко пожара и често е ограбван. Независимо от това духовната дейност не спира и продължават да се събират и преписват книги и реликви. Установени са контакти с манастири от Русия, Румъния, Сърбия и особено с тези от Света Гора (Атон). Рилската обител получава редица дарения и грамоти от руските царе, молдавските воеводи и чуждестранни духовници.
В Рилският манастир са работили книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски, който открива тук килийно училище и редица други.
Най-плодотворен за Рилският манастир е периода на Българското Възраждане (18-19в.), когато се оформил и сегашния облик на манастира. През 1778г. манастирът става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819г. построява източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. В периода 1833 – 1837г. била построена и главната църква в Рилският манастир "Рождество Богородично'' дело на майстор Павел Иванович. През 1847г. майстор Миленко издигнал южното крило на манастира.
От 1961г. Рилският манастир е превърнат в национален музей, а района около него- в природен парк. Той е сред Стоте национални туристически обекта на БТС и със статут на отделно селище с население от 65 жители.
Рилският манастир е един от 9-те обекта в България (и вторият манастир след скалната обител при с. Иваново), които са под егидата на ЮНЕСКО.
Няма коментари:
Публикуване на коментар