неделя, 20 октомври 2019 г.

Рилски манастир "Свети Иван Рилски" – Историята на манастира…


Рилският манастир е разположен в западната част на Рила. Стига се по международния път София – Кулата (Е79), а отбивката за манастира е от гр. Кочериново. Пътят до Светата обител от там е около 30 км. и води право до манастирските порти. До манастира се стига по първокласен асфалтов път.



Сегашния облик на Рилският манастир се оформя през първата половина на 19 век. Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Вътрешният двор е обграден с 24-метровите каменни стени образуващи неправилен петоъгълник.

Във вътрешният двор са разположени отбранителната кула и главната църква "Рождество Богородично''. Целият комплекс е нa 4 етажа с около 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, музей, библиотека и стая за дарители. Рилският манастир е построен като крепост и е свързан с външния свят чрез две порти – Дупнишката и Самоковската. Комплексът на Рилският манастир се състои и от много странични съоръжения пръснати в околността, като метоси, параклиси, стопански сгради и др. Най-ранен от тях е метохът "Орлица" строен от 15 до 19в. и намиращ се на 15 км. от централния комплекс.



Историята на манастира…


Рилският манастир е най-значимият, голям и известен манастир в България. Основан е през 10 век от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. Той живее по времето на българските царе - Борис I, Симеон и Петър I, като с последния дори се среща.

През 1334-1335г. манастирът е обновен по инициатива на местния феодал севастократор Хрельо. Тогава са построени каменна църква, отбранителна кула и някои сгради, от които днес е оцеляла само кулата.

През 13 и 14в. в Рилският манастир се създават интересни ръкописи, великолепни произведения на дърворезбата, високохудожествени стенописи, икони и други произведения на духовната и материална култура.



В средата на 15в. Рилският манастир е плячкосан от османците и временно преустановява духовната си дейност, но малко по-късно благодарение на братята Йоасаф, Давид и Теофан се връща към живот. През 1466г. е подписан договор за взаимопомощ с руския манастир "Св. Пантелеймон'' от Атон, а договора се съхранява и до днес в оригиналния си вид. Три години по-късно през 1469г. рилските монаси получават разрешение от Мурад II, да пренесат мощите на св. Иван Рилски от Търново в манастира.

През 16 и 17в. Рилският манастир е обложен с тежки данъци, преживява няколко пожара и често е ограбван. Независимо от това духовната дейност не спира и продължават да се събират и преписват книги и реликви. Установени са контакти с манастири от Русия, Румъния, Сърбия и особено с тези от Света Гора (Атон). Рилската обител получава редица дарения и грамоти от руските царе, молдавските воеводи и чуждестранни духовници.

В Рилският манастир са работили книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски, който открива тук килийно училище и редица други.



Най-плодотворен за Рилският манастир е периода на Българското Възраждане (18-19в.), когато се оформил и сегашния облик на манастира. През 1778г. манастирът става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819г. построява източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. В периода 1833 – 1837г. била построена и главната църква в Рилският манастир "Рождество Богородично'' дело на майстор Павел Иванович. През 1847г. майстор Миленко издигнал южното крило на манастира.

От 1961г. Рилският манастир е превърнат в национален музей, а района около него- в природен парк. Той е сред Стоте национални туристически обекта на БТС и със статут на отделно селище с население от 65 жители.

Рилският манастир е един от 9-те обекта в България (и вторият манастир след скалната обител при с. Иваново), които са под егидата на ЮНЕСКО.








Няма коментари:

Публикуване на коментар