Прошка - дума, пълна с толкова дълбоко съдържание, пълна с вяра и обещание. Прошката не е просто да произнесем няколко думи , а да осмислим, да приемем и разберем грешката на другия, извинение на нечие прегрешение.
В Библията гръцката дума, преведена като „прошка“, буквално означава „оставям, освобождавам“, както някой освобождава друг от дълга му.
Ние прощаваме на другите, като не таим неприязън и не очакваме те да компенсират обидата или загубата, която са ни причинили.
Човешките емоции са многопластови, както и действията ни. Ако искаме да разберем някого, който ни е обидил или наранил, не трябва да търсим какво е направил, а какъв е мотивът му. Когато разберем мотива, винаги може да простим. Макар и действието да е срещу нас.
Прошката не означава да оправдаваш погрешната постъпка или да се преструваш, че нищо не се е случило, а просто да я подминеш. Прощавайки, ние освобождаваме себе си от омразата и яда към другия. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата. Тя не е временно потискане на раздразнението от определено поведение или думи, а абсолютно освобождаване от негативните нагласи, отдалечаване от лошия спомен.
Ползата от прошката е да не се гневиш и да не таиш неприязън, да си по-спокоен, по-здрав и по-щастлив. Нищо не обърква повече живота, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите. Ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно. Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Същността на процеса е в това, да изчистиш враждебното си отношение от човека, на който искаш да простиш.
Искането и даването на прошка е двустранен процес, но не само в буквалния смисъл (искам-давам). Двустранен е, защото моментът на себеосъзнаване е нужен и на двете страни, за да кажат "Прости ми - Прощавам ти".
Не е трудно да поискаме прошка, всеки има своите трудни моменти, в които постъпва не така, както би постъпил при нормални обстоятелства. Все пак всички грешим.
Не е трудно да простим – просто трябва да си спомним моментите, когато ние искаме прошка с надежда да бъдем разбрани, простени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар