Хората - нарциси

Нарцисизмът е разстройство на личността, в което човек е погълнат от собствените си власт, престиж и суетност. Разстройството е кръстено на митологичен гръцки герой, наречен Нарцис, който се влюбил в собственото си отражение в едно езеро, след което любовта му го погубила. 

Тези хора влизат в живота ни в ролята на родители, партньори, шефове, колеги или приятели. Общуването с тях винаги е трудно и болезнено. Те могат да общуват само в модела “Аз съм перфектен и ти ми се възхищаваш”. Чувстваме се постоянно самотни, отхвърлени и недооценени, сякаш ние самите не съществуваме, а сме само сянка на техния грандиозен Аз и желанието им за величие. Понякога липсата им на всякаква емпатия към нашите собствени чувства ни ранява дълбоко. Нашите собствени чувства нямат никакво значение за тях. Сякаш общуваме с хора - стени. Дори и да се опитаме да говорим за себе си, те умело ще се опитат да пренасочат разговора към собствените си нужди и проблеми.

В отговор дори на най-малката критика или коментар, те проявяват гняв, срам или унижение спрямо нас. За сметка на това много често се оказват готови да ни лепят неприятни етикети и да ни критикуват. Обичайно смятат, че са над нас и притежават неограничени права над нас, нарушавайки границите ни. Те стават експерти в това да ни унижават, за да издигнат себе си. Нарцистичните личности имат изострена способност да усещат слабостта и несигурността ни и да я използват срещу нас. Омаловажават ни с цел повишаване на собствената си себеоценка. Възползват се от нас, докато постигнат собствените си цели, след това ни отхвърлят.

Те вярват, че те са толкова специални, че заслужават единствено да вземат от нас и от света. Също така много често демонстрират липсваща емоционалност, много лесно отхвърлят и нараняват. Имат проблеми с поддържането на здрави взаимоотношения. Те са егоцентричи и нямат особена нужда от другите, освен за задоволяване на собствените им потребности. Неспособни са на съчувствие, идеята за интимност им е чужда – в отношенията си те са експлоатиращи и студени. Липсва им вяра в другите, често имат песимистичен възглед за чуждия морал и хората изобщо.

Животът им се върти предимно около фантазиите за успех и собствената им атрактивност. Фантазират за собствената си слава, интелигентност, умения, успех и красота, както и за това как ги демонстрират пред останалите.

Те имат разстроено усещане за собствения Аз, включващо усещането за грандиозност, което не е подплатено с реални факти, както и преувеличено мнение за собствените позитивни качества и способности. Те също така имат копнеж от непрекъснати Адмирации от другите, да бъдат харесвани от абсолютно всички.

Често заявяват вярата си в своята уникална неповторимост и желанието да имат отношения единствено с хора, уникални и неповторими като самите тях, по възможност с висока обществена позиция.