събота, 28 септември 2019 г.

Дяволският мост (Şeytan Köprüsü)



Дяволският мост, наричан още Шейтан кюприя (Şeytan Köprüsü), е средновековен мост, който се издига над водите на най-голямата родопска река – Арда. Местността е само на десетина километра северозападно от гр. Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните).

Мостът се намира на 420 метра надморска височина, а от двете си страни е ограден от стръмни склонове, достигащи до 800 метра. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,50м. Мостът е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. Стъпките на сводовете са с размери 1,80 х 3,50 метра. Почти нищо не се знае за строежа му, но според преданията негов създател е майстор Димитър от близкото село (в момента град) Неделино.

През 80-те години Дяволският мост и регионът около него са използвани като място за снимките на великия български филм “Време разделно”.

 История:
Мостът се датира от началото на ХVІ век, но в първоначалния си вид е построен много по-рано, още през времето на Римската империя. В годините на разцвета си могъщата империя развива и изгражда внушителна транспортна мрежа, включваща множество пътища и мостове, изграждани над буйните планински реки. Римският мост (по-късно наречен Дяволски) е част от тази пътна мрежа. През годините мостът бил разрушен, но султан Селим І нарежда той да бъде възстановен, това се случва в началото на ХVІ век. Султан Селим І е деветият монарх в Османската империя, известен е като най-агресивния завоевател на Високата порта. Той е покорил Египет, Сирия, Йордания и части от Иран. Превзел е по-голямата част от днешна Суадитска Арабия и свещените градове Мека и Медина. Водел е жестоки сражения, като е избил и над 40 хиляди шиити!
Останките на стария римски мост били вградени в нова конструкция – толкова издръжлива и непреходна, че дори и днес, след пет века можем да се възхищаваме на съвършенството й.


Мистика и символи:
На централния свод е открит графиран хексагон, наричан „печата на Соломон”. В геометрията хексагон е многоъгълник с шест страни. В мистиката и символиката той има много дълбок магически смисъл и се счита, че оказва влияние над тайните сили. Образуван е от два вплетени един в друг триъгълници и често е възприеман като олицетворение на взаимното проникване на видимия и невидимия свят. Според преданията цар Соломон притежавал вълшебен пръстен-печат с гравиран върху него шестограм (хексагон). Той бил известен като „печата на Соломон”, имал магическа сила и давал власт над демоните.

Легенди:
Името му Дяволски се свързва с легендите за създаването му. Още преди векове мостът бил обвеян от мистерии и загадки, които народната памет съхранила и предала на поколенията. Далече назад във времето река Арда била буйна и непокорна и водите й отнасяли всичко по пътя си. Местните жители многократно се опитвали да съградят мост тук, но реката всеки път го разрушавала. Затова когато султанът заповядал да се издигне мост, никой не се наел да стори това. Само един човек – уста (майстор) Димитър от съседното село (понастоящем град) Неделино се осмелил да се захване със задачата. И въпреки съмненията и недоверието на хората той успял да построи мост и то само за 40 дни. Скоро след това починал и никой не узнал тайната как точно се случило това. Сред местното население се носели слухове, че в моста майсторът вградил сянката на красива мома от селото, която му носела вода и в която той се влюбил. Според фолклорните вярвания по онова време, за да бъде строежът здрав, в него се „вграждала” сянката на девойка, която отдавала душата си и после залинявала и умирала. Легендата разказва, че една нощ на майстор Димитър се явил Сатаната и му прошепнал, че ще му разкрие непозната тайна, така че мостът да остане вечен. Дяволът, обаче, поставил условия – стоежът да бъде готов до 40 дни и в моста да бъде въплътен неговият образ и то така, че да бъде едновременно видим и невидим, да може да се докосне, без да е материален. Ако уста Димитър не изпълнел тези условия, Дяволът щял да прибере душите им – неговата и на любимата му. Майсторът се трудил денонощно и за учудване на Сатаната изпълнил всичките му условия и то в рамките на 40 дни. Дяволът не отнел душите им, но скоро след това уста Димитър се споминал и отнесъл дяволската тайна на градежа със себе си в отвъдното.
Според друго предание в селото живеела невиждана мома хубавица, която харесал един от турските големци. Той пратил хора да отвлекат девойката и изплашена от тях, тя побягнала и хукнала към моста. Турците тръгнали след нея, но когато стигнали до моста, се стъписали. Там видяли образа на Шейтана (турското име на Дявола), изплашили се и се върнали обратно, а момичето се спасило. Старо поверие гласи, че в един от камъните на моста личи отпечатък от стъпката на Сатаната, че мостът носи нещастие и смърт и по него не бива да се преминава след залез слънце.



Дали и колко доза истина има в преданията за Дяволския мост всеки може да прецени за себе си. Едни ще съзрат в него просто архитектурно съоръжение, надживяло поколения през вековете, други ще почувстват магнетизма и загадъчността на мястото, ще погледнат във водите на Арда и ще видят страховития образ на Дявола.

Според онези, които твърдят, че са видяли дяволския лик, той се появява през определен часови интервал – по обед (между 11 и 12 часа), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водата заключват окръжност. Освен това точно под централния свод на моста има голяма скала. Нейното отражение заедно с отражението на арката също образува окръжност. Така се получава идеално огледално отражение, което създава представата за сатанинския образ.

Информация: тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар