Пещера „Съева Дупка“ - "Подземната перла" на България

 Пещерата Съева дупка се намира на 11 км западно от Ябланица и на 2 км южно от село Брестница Ловешко. Наречена е “подземната перла”, защото е една от най-красивите пещери в България. 

Съева дупка е приказен свят, сътворен от разнообразни по форма и големина сталактити, сталагмити и сталактони, обагрени във всички възможни цветови нюанси, който напълно оправдава названието на тази пещера - "Подземната перла" на България.

Името на пещерата идва от двамата братя - Съе и Сею, укривали се в нея от турците по време на робството. Входът й е под скален откос, висок шест и половина метра, обрасъл с папрат и мъхове.

 Предполага се, че е образувана преди около 3,5 милиона години. Била проучена за пръв път през 1883 г. от професор Златаров, а 10 години по-късно неговия пример последвали и братята Шкорпил. През 1963 г. Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. -благоустроена. Днес тя е обезопасена и много добре осветена.

 Дължината на Съева дупка е 400 м., а температурата целогодишно е в границите от 7 до 11 градуса по Целзий.

 Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е наречена Купена. С дължина 50 и ширина 19 метра, ориентирана в посока изток-запад, тя е сравнително бедна на образувания. Името си е получила от високия 3,5 метра каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено.

Втората зала, Срутището, е получила името си от падналите от тавана блокове, вероятно от земетресение, станало преди векове. Отдясно на пътечката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта", който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити по тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата внимателното око може да забележи женска фигура, често оприличавана на чакащата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. На северната стена съзираме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.

Третата зала е наречена Хармана, вероятно защото е равна и почти кръгла, с размери 41 на 40 метра. Веднага се хвърля в очи най-дебелият сталактон на пещерата - с височина 4,5 и обиколка 13 метра. Северната му страна искри, сякаш е посипана със скреж или със скъпоценни камъни. Това е причината да го наричат още Брилянтен. В тази зала могат да се видят и единствените в България „хеликтити". Това са наклонени сталактити. Причина за това е постоянното въздушно течение, което отклонява посоката на капките вода встрани

Северозападно от Хармана е разположена залата Белият замък. С повече въображение в нея могат да се различат вкаменени слон, лъв, орел, прикованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и неговата жена, балдахини... Най-внушителното образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък.

Последната зала е наречена Космос - заради образуванието, което сполучливо наподобява ракета в полет. От пода се издигат сложно оформени сталагмити. Един от тях наистина изглежда като майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети приличат на Белоградчишките скали. Може да се види и силуетът на вкаменена жаба.