Когато сме ядосани, трябва да намерим начин да говорим за това, което ни смущава или притеснява. В противен случай започваме да таим гнева си и възприемаме едно поведение, което се нарича „пасивна агресия“. Пасивната агресия е вид личностно разстройство. Това е вид мрачен протест или неизразен, спотаен гняв, който обаче влияе негативно както на нас, така и на хората около нас. Понякога е по-добре да влезнем в конфликт, отколкото да се трупа това негативно напрежение. Липсата на разговор всъщност ни кара да се фокусираме още повече върху това, което считаме за несправедливо, така трупаме още повече негодувание към хората около нас и изпращаме силно отрицателни вибрации към тях.
Основните черти на поведение на хора с пасивно агресивно личностно разстройство са честото упорство, пренебрегване и отхвърляне на молбите на останалите, както и постоянния негативизъм и пораженческо държание. Обикновено имат ниско самочувствие, страдат от комплекс за малоценност. Плаши ги самотата, но и това да зависят от някого. Имат склонност да отблъскват хората, на които държат, защото си мислят, че нямат нужда от подкрепа. Трудно общуват с хора, които харесват, защото се страхуват да бъдат отхвърлени. Често, вместо да кажат какво ги гневи, те се оплакват от липса на внимание или че не се държат подобаващо с тях, правейки се на жертва. Непрекъснато си намират извинения за неизпълнени обещания, дори често обвиняват околните за това. Липса на смелост при изразяване на мнение и решаване на възникнал проблем, все пак е по-лесно да се държиш пасивно-агресивно, вместо да адресираш проблема директно.
Изпитват силно желание да критикуват останалите и всичко случващо се всеки един.
Винаги са недоволни или ядосани от нещо, но когато искат нещо, те стават много любезни, обичливи и грижовни. Не обичат да поемат отговорност, ако това се наложи, обвиняват другите за това. Играят ролята на жертва (казват, че не са достатъчно оценени, уважавани, щастливи и т.н.).
Изглеждат мили, но в действителност са ядосани, завистливи и злопаметни. Макар да избягват открита конфронтация, хората с пасивно-агресивно поведение са склонни да кроят и организират отмъщения срещу човека, който ги е наранил. Те нито забравят, нито прощават.
Не знаят как да контролират отрицателните си емоции, затова гневът им се засилва, както и чувството, че светът е несправедлив и че никой не ги разбира.
Способността им да манипулират е толкова добре развита, че връзката ни с човек с личностно разстройство винаги е белязана с невероятно страдание и липса на щастие. Те могат да ни наранят, докато се правят, че ги е грижа за нас и ни съчувстват. Но дълбоко в тях лежи желанието да ни унижат, контролират или да ни се присмеят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар