Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона.
Тя е сред най-големите пещери в България, като нейната обща дължина е 2442m, площта – 20 400m², а височината – 60m.
Входът на пещерата е широк 35м и висок 30м. На около 40м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400кв. м. Височината на залата е 60м, а на места достига и до 100м.
От централната зала на около 200м от входа се отделят двата клона. Левият е дълъг повече от 2км, през него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р.Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5м и ширина 5,70м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала – дълга 50м и широка 10 – 15м. Този клон завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно с името Олтара.
Открита е през 1921г. В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект. През 1950г е използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни стоят близо до входа на пещерата до началото на XXI век. Към 2015 г. са изнесени и стоят само част от постаментите. Към 2015 г. е абсолютно невъзможно използването на пещерата за други цели. Двата моста, автомобилен и ж.п. път, водещи до пещерата, са разрушени.
Добрите условия за живот, които предлага пещерата - големите размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност - привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. В пещерата са на лице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха (около 70 000 г. пр. Хр.). Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха - VІ хил.пр.Хр.
Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха - V хил. пр.Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Деветашката пещера е населявана и през бронзовата, желязната и римската епохи. По-късно, през Средновековието, пещерата не е обитавана постоянно. Вероятно е била използвана като убежище при опасност.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Тук живеят 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.
Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи – EUROBATS.
Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници със заповед на Министъра на околната среда и водите е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември – 1 април, а сухата галерия – в периода 25 май – 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно.
Открита е през 1921г. В миналото пещерата е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв. След това е засекретен военен обект. През 1950г е използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни стоят близо до входа на пещерата до началото на XXI век. Към 2015 г. са изнесени и стоят само част от постаментите. Към 2015 г. е абсолютно невъзможно използването на пещерата за други цели. Двата моста, автомобилен и ж.п. път, водещи до пещерата, са разрушени.
Добрите условия за живот, които предлага пещерата - големите размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност - привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. В пещерата са на лице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха (около 70 000 г. пр. Хр.). Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха - VІ хил.пр.Хр.
Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха - V хил. пр.Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Деветашката пещера е населявана и през бронзовата, желязната и римската епохи. По-късно, през Средновековието, пещерата не е обитавана постоянно. Вероятно е била използвана като убежище при опасност.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Тук живеят 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.
Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи – EUROBATS.
Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници със заповед на Министъра на околната среда и водите е въведен пропускателен режим в двете галерии на пещерата. Водната галерия се затваря за посетители в периода 1 ноември – 1 април, а сухата галерия – в периода 25 май – 31 юли. Светлата част на пещерата е отворена за посетители целогодишно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар