Първите катастрофи в България

Първият автомобил е внесен в България от чехът Август Шедеви точно на Великден 1896 г.

Първият автомобил, внесен в България от чехът Август Шедеви през 1896 г. , е един относително примитивен като конструкция френски De Dion Bouton с парен двигател, дървени колела и плътни (бандажни) гуми.
По същото време Шедеви е притежавал железарска работилница в София, в която наред с основната си дейност – производство на железни огради и други изделия, е изработвал и ресори за файтони. Неговият автомобил е експлоатиран само няколко пъти по улиците на столицата, но след една сериозна повреда е изоставен.

Но през 1902г. Министерството на войната поръчва първият в България бензинов автомобил, снабден с едноцилиндров двигател от 8 к с., който също както и автомобилът на Шедеви е изработен от компанията De Dion Bouton. Следващата известна доставка на моторни коли у нас е извършена през 1904 г., когато шведът Рихард Фанта, администратор на Балканската банка в София, внася един германски лек автомобил Maurer Union. След около две години негов шофьор става Петър Китов. Пак тогава Царският дворец доставя за собствени нужди три пътнически автомобила Mercedes с двигатели от по 14 к.с. Единият от тях е запазен и до днес и се съхранява от Музея за история на София.

През 1905 г. Дирекция на пощите внася три едноцилиндрови леки автомобила De Dion Bouton за събиране на писма и една еднотонна камионетка за превоз на колети. Трите леки автомобила са първите в България моторни коли, снабдени с пневматични гуми. Шофьорите, които е трябвало да ги управляват, също са подготвени в първия специализиран курс, организиран от Министерство на войната. Негови ръководители са германският шофьор Густав де Беновер, поканен от Министерство на войната и французинът Етиен Гро, който пристига в България с пощенските автомобили.

По същото време в България са направени и едни от първите доставки на автомобили от страна на частни лица. Така например през 1905 г. софийският хотел "Империал" внася пътнически автомобил De Dion Bouton, който започва да превозва клиенти на хотела до гарата и обратно.

Старо желязо: Автомобилът, който тръгва от „Широката механа“.

Поради увеличаващият се брой на моторните коли в България, нараства и вниманието към пътищата от страна на съответните инстанции. В тази връзка през 1906 г. Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията е преустроено в Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Държавните пътища са категоризирани, според тяхното предназначение и са възприети различни норми за шосеен път.

До 1908 г. в България не е бил издаван специален документ за правоуправление, а първото шофиране е било отбелязвано от полицейските власти върху квитанциите за отбита трудова повинност. Едно от първите свидетелства за правоуправление е това на Емил Неф (№ 275) издадено през същата 1908 г.

Княз Фердинанд: Елегантният "Мерцедес" на монарха

През 1912 г. софийските ежедневници отразяват и едни от първите сериозни пътни инциденти, предизвикани от автомобили. Ето две такива съобщения, публикувани във в-к "Нова балканска трибуна", съответно на 18 май и 27 август. В първото от споменатите произшествия, потърпевши са арх. Лазаров и пътуващите в автомобила негови близки, а във втория случай виновник за катастрофата е автомобилът на Александър Киров (представител на марките Benz, NAG и Studebaker). "ГРОЗНА АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА. Вчера с автомобила на архитект Лазаров, идвайки от Банки за София, пътували жена му, двете му деца и тъщата му. Гумата на задното колело се спукала и изгърмява силно.

Шофьорът се уплашва, смутява се и побърква управлението. Обръща се автомобилът. Стъклата стават на парчета и другите части се повреждат. Ръката на тъщата е счупена, едно ребро на детето строшено, на г-жа Лазарова счупена кост на китката, а на шофьора тазовите кости строшени. Ранените снощи бяха откарани в болница". 

"КАТАСТРОФА С АВТОМОБИЛ. Напоследък катастрофите с автомобили зачестиха. До голяма степен това се дължи на шофьорите, голяма част от които или са неподготвени, или пък желаят да се перчат с изкуството си бързо да карат. Снощи около 5 и половина часа по шосето за ханчето на 4 км стана едно сблъскване на автомобил с велосипедист, което по случайност не грабна жертва велосипедиста юнкер. Към казаното време един юнкер от военното училище спокойно си карал велосипеда, идейки от казармите към Орлавия мост.

В това време изотзад се задал автомобилът на г. Ал. Киров, каран от шофьор чужденец с доста голяма бързина. В автомобила се намирали г-жа Кирова, придружена от друга една г-жа и един млад момък. Шофьорът дал сигнал, обаче вследствие на издигналата се буря юнкерът велосипедист, който карал на ляво, не могъл да го чуе. Автомобилът, който требвало да бъде каран на десно от шосето, според правилника, напротив каран бил също на лево и тъкмо срещу кавалерийските казарми, настига велосипедиста, закача едното колело на велосипеда и се забива в трапа. Уплашените пасажери бързо наизскачали неповредими.

Велсипедистът Юнкер бил повален и слабо контузен по левата страна, а велосипедът му останал под автомобила. При това положение сварили катастрофата, случайно минуващите по това време от тук наши сътрудници. От обстановката те констатирали, че по една чудна случайност младия юнкер спасил живота си. Бързо надошли войници, които заедно със сътрудниците ни измъкнали автомобила, който бързо отлетя за София, като остави стражаря да се чуди кому да състави акт, а пострадалия юнкер да сочи с юмрук за отмъщение".

През 1912 г. започва и прилагането на първия "Правилник за движението на автомобилите в София" (ДВ, брой 71 от 30 март 1912 г.), според който "шофьорите са задължени да се подготвят за изпит от експертна комисия." Едно от особено важните изисквания в правилника гласи: "Автомобилът да има отпред и отзад номер, на който цифрите да бъдат написани с черна боя върху металическа бяла плочка, с размери: преден – 75/45 мм и заден – 100/75 мм". Допустимата скорост на движение е била 4 км/ч "по многолюдните улици" и до 15 км/ч по улиците с по-малко движение и по шосетата около София.

Пълната статия - тук