Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Обикновено задушниците са 3 (Лазарова събота не е задушница) в църковния календар, винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.)
Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници.
В памет на покойниците, наред с молитвите, се изискват и дела на благотворителност.
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават.
Житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос.
На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.
Задушницата у нас се нарича "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
За една календарна година обикновено задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар