Лавандула – от МиналотО до днЕс...

Според езика на цветята лавандулата също има свое тълкувание. Растението е символ на отдадеността, предаността и съпричастието. Асоциира се с невинност и непорочност. Смята се, че носи късмет, затова е предпочитана като подарък. Говори се, че предпазва от завист и зли сили. 

В древния свят лавандулата, както и някои други ароматни треви, имали голямо религиозно, културно и търговско значение. Древните египтяни отглеждали лавандула, която наричали индийски класове, в свещената градина на Тива. Скъпоструващите благовония от лавандула били важни за международната търговия и съпровождали знатните хора през целия им живот и дори след смъртта - лавандула използвали при балсамирането. През 1922 година в запечатаните урни с благовония на Тутанкамон били намерени остатъци от лавандула, а ароматът им се запазил 3000 години.

Съпровождайки човека от древността, лавандулата завинаги е влязла в религиозната култура и митология. Предполага се, че за да облекчи живота на земята на изгонените от рая Адам и Ева, Бог им подарил полезни треви. Сред тях били розмарин и лавандула - розмарин за поддържане на духа, лавандула за наслада на душата. 

Още една красива християнска легенда твърди, че очарователният аромат на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария в знак на благодарност, че върху лавандулов храст сушила дрешките на малкия Иисус. 

С разширяването на Римската империя лавандулата попаднала в централна Европа и скоро завоювала там сериозни позиции. През средновековието, когато католическата църква люто преследвала древноримските традиции с топла и ароматна вана да се ублажава тялото, лавандулата преминала в категорията на свещено растение. Приписвали й възможност да плаши дявола и вещиците, затова растението станало задължителен атрибут при ръкополагането на свещениците. Суеверните жители носили кръстчета от изсушени съцветия или ги закачвали на входа на жилището си. Лавандулата наред с други ароматни и лечебни растения била отглеждана в манастирските градини. В зората на Ренесанса, през XIV век, знатните жени на Европа вече използвали първите парфюми, в чиито композиции се използвали същите тези лавандула и розмарин. Парфюма нарекли Унгарска вода и му приписвали вълшебното свойство да запазва младостта и красотата на жената завинаги. По-късно в периода на барока, с връщането на култа към изкуството и насладата, лавандулата се настанила в градинските дизайни от онова време - използвали я за създаване на жив нисък плет, с който ограждали различни елементи на модните тогава градини (knot gardens) и партери (parterres). Растението станало символ на любовта, красотата и изискаността и се използвало широко за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита. Всички тези функции лавандулата успешно е запазила и в наши дни. 
В домашни условия лавандулата и маслото от нея се използват в композиции за вана, в ароматерапиятата и като добавка в кремове и масажни масла за успокоение, сваляне на стреса и за емоционално равновесие. Смята се, че ароматът на лавандулата помага при главоболие и болки в ставите, а маслото спомага за заздравяване на рани от изгаряне. Сухите цветове и листа от лавандула се използват в бита за освежаване на помещения и гардероби, за ароматизиране на спално бельо и облекло, срещу молци и други насекоми, както и с декоративни цели - в сашета и попури от ароматни треви, в сухи цветни композиции. Цветове от лавандула добавят за аромат в печива, мармалади, в мед, захар и сол. 
Лавандула се продава и като сънотворно средство - саше с изсушена лавандула слагат под възглавницата или се капват няколко капки лавандулово масло върху носна кърпа или салфетка, така ароматът действа успокояващо и облекчава заспиването. 

Лавандула (lavandula angustifolia) представлява едногодишно тревисто растение, развиващо се под формата на полухраст или храст. Билката принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Видове лавандула, които се използват с декоративна цел са: L. multifida, L. dentata, L. stoechas. В ботаниката са известни около 30 вида лавандула.

Кореновата система на лавандулата е силно разклонена, като достига на дълбочина до 4 метра. Това определя нейното противоерозионно действие.

Лавандулата расте като туфа, с многобройни изправени стъбла и големина до 60 см в диаметър. Вдървесяване на клонките й се наблюдава при по-старите издънки. Младите разклонения са подобни на трева, четириръбести, покрити с власинки.

Билката е известна и със своята медоносност - от 1 декар насаждения, пчелите събират от 10 до 18 килограма мед. 

Лавандулата намира приложение и като подправка в кулинарията, като е една от съставните единици на "ерб дьо прованс" - известна смес от подправки във Франция. 

Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.

Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.

С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

През 2012 г. България е най-големият производител на лавандула в света, наред с Франция.

Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.

Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4 – 5 годишно насаждение се произвежда 300 – 400 кг цвят, от които се получава 3 – 10 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.

Свойства на лавандулата:

• дезинфекционно;
• противовъзпалително;
• пикочогонно;
• спазмолитично;
• противомикробно;
• болкоуспокояващо;
• успокоява нервната система.

Заболявания и състояния, при които лавандулата се използва в съвремието:

• бъбречни и жлъчни колики;
• мигрена;
• сърдечна невроза;
• болезнена менструация;
• газове;
• спазми на гладката мускулатура;
• нервност;
• неврастения;
• използва се за вани при ревматизъм, невралгии.

У нас, в народната медицина се прилага при: парализа, безсъние, газове, шизофрения, гастрит, ревматизъм, виене на свят, колики, сърцебиене, стомашни болки, главоболие.

Начин на употреба:

• запарка - в 400 мл. вода се запарва 1 супена лъжица лавандула. Кисне един час, прецежда се и се пие по 1 кафена чаша, преди хранене три пъти дневно.
• възглавничка - тя съдържа лавандула, хмел и комунига. Спи се на нея, като повлиява нервност и безсъние, а при менструални болки може да се положи ниско на корема.
• Лавандулата може още да се прилага и под формата на инхалации при хрема и кашлица.
• Локалното й приложение се състои в компреси при акне, обрив и други подобни кожни проблеми. Външно може да се употребява и при стомашни болки, ревматизъм, парализи, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, гаргара при болно гърло, жабурене при зъбобол.
• Добавена към вана под формата на така наречените "соли за вана", действа успокояващо на кожата. Чето се включва в ароматерапевтични процедури, като въздействието й върху тялото и психиката е основно релаксиращо.
• В козметично отношение влиза в състава на много шампоани, сапуни, душ-гелове, маски, ароматизатори, парфюми, дезодоранти и други подобни продукти.
• Билката е много добър инсектицид, особено към дрешния молец. Като такъв се използва дори в гардеробиерните на световния моден подиум. Предпазва и от набезите на комари.
• Много удачно и интересно е приложението й като декоративно цвете. Изключително красиви са флоралните решения с нейно участие, независимо дали в градината на частен дом или в градски паркове. Изсушени китки лавандула могат да красят дома Ви, както и да го предпазват от по-горе посочени насекомни вредители.

Интересно за лавандулата

• изключително скъпо растение в миналото, което само богатите хора можели да си позволят да използват
• римляните са включвали билката в релаксиращите си вани, като така са установили благотворното й действие върху кожата
• гърците са се научили да правят лавандулов парфюм
• египтяните са я използвали за украси
• стрък лавандула е предлаган на родилки за вдишване на аромата, с цел успокояване и облекчение на болките
• лавандула - цветето символ на отдадеността, предаността и съпричастието, асоциирано с непорочност и невинност.
• лавандула - пази от завист, зли сили, носи късмет - предпочитана за подарък, особено за млади двойки.

Маска за лице с лавандулово масло, която премахва стреса, умората и напрежението изписани на него след дневната натовареност:

Съставки - четири капки етерично масло, една супена лъжица кисело мляко, половин чаена лъжичка зехтин, четвърт супена лъжица мед. Изброените съставни единици се хомогенизират добре и оставят в хладилник да престоят една вечер. Лицето се измива добре с подходящ детергент и подсушава. С масажни движения маската се нанася по него и деколтето. Така престоява 20 минути. След което намазаните зони се изплакват с хладка вода. Отново могат да се масажират с няколко капки лавандулово масло вместо хидратиращ крем. Маслото се оставя да попие добре в кожата.

С разтворено в спирт масло могат да се правят разтривки при състояния на ревматизъм, простуда и невралгия.