Сигурно сте забелязали, че има един тип хора, които винаги са готови да помогнат... винаги се раздават на 100%, без да очакват нещо в замяна... винаги прощават...
Според някои хора, тази "доброта" не е от най-добрите качества, според тях, това е липса на характер... или слаб такъв...Често на тези "добри" хора се преписват черти като пасивност, чувствителност към критика, безпокойство, несигурност и ниско самочувствие... Но трябва ли да сме агресивни и арогантни, за да успеем да защитим себе си...? Толкова ли е лошо да си добър? Да бъдеш добросърдечен е едновременно благословия и проклятие. Това е черта от характера, на която мнозина се възхищават, но и от която много хора се възползват. Така че ако сте свестни, безкористно сърце и добра душа, то може би вече сте се натъквали на поговорката "прекалено хубаво не е на хубаво"....
Да отстояваш себе си по време на общуването с другите, по принцип означава да изразяваш мислите и чувствата си, по начин, който съвсем ясно демонстрира нуждите ти и поддържа отворени вратите на комуникацията.
Появата на агресивност при отстояване на собствените ни позиции говори за ниско самочувствие. Самоуверените хора не се плашат от защита на собствените си гледни точки, и не се опитват да влияят на другите.
Ние развиваме увереност в себе си , чрез опита, който придобиваме. Всеки от нас има успехи в дадена област и сфера. Това често са приятелства, социални отношения, академични или работни постижения, външен вид или стил, физически или атлетични способности. Компетентността не е даденост, изисква работа по развитието на тези умения.
Понякога ние претърпяваме и неуспех. Това се случва на всеки. Всеки път когато наше предложение или оферта завършат с неуспех или бъдат отхвърлени, ние трябва да генерираме алтернативни отговори. Какво друго мога да направя , за да се получат нещата следващия път? Колкото повече начини и варианти за справяне имаме, толкова шансовете за успех са по-големи.
Блокирането на истинските ни чувства, създава вътрешно напрежение, което се акумулира във всевъзможни части на тялото и накрая, обикновено избива под формата на някакво заболяване.
Достатъчно е да се заслушаме в хората, за да осъзнаем колко често те приемат, че е напълно естествено и препоръчително да потискаш, вместо да изразяваш истинските си чувства или истината: „Бях ядосан, но за нищо на света не бих му доставил удоволствието да ме види как избухвам.“ Обикновено си казваме, че не желаем да нараняваме чувствата на другите.
Приятелите ни може и да се обидят, ако си кажем честно: „Тази вечер всъщност не ми се излиза навън!“ Затова, вместо да си признаем, отвръщаме: „Няма проблем!“ или „Разбира се, с удоволствие!“ И всичко това – докато отвътре душата ни кипи от гняв, безсилие или разочарование. Необходима е огромна доза усилия да вървиш непрекъснато по ръба, опитвайки се да угодиш на всички и по всяко време. Ала за съжаление точно така се налага да се държим, за да ни смятат за добри, вежливи и стойностни хора. Налага ни се да преглъщаме, да „дишаме по-леко“, да „вървим на пръсти“, което обикновено завършва с физически неразположения или дори заболявания. Защото, тялото никога няма да позволи акумулирането на толкова големи количества потисната негативна енергия. И накрая винаги си постига своето.
Какво се крие под арогантност?
Определението на тази дума означава такова поведение на човек, при което се проявява агресията или нарушаването на морални и правни норми за постигане на целите си.
Психолозите твърдят, че нахален човек, въпреки цялата му лекота, е преди всичко несигурен човек. Показвайки арогантност, той увеличава самочувствието. С други думи, той не добавя увереност към постиженията си, а поема смелия вид на арогантен, агресивен човек. Действайки агресивно, поставя маската на самоувереност. Характеристики като арогантност и несигурност са във всяко лице в различни акции, но прилагането им е чисто индивидуално. Те присъстват в никого, принуждават да мислят и правят погрешно, в малки неща или в голям мащаб.
Има и друг вид арогантни хора, които се принуждават да бъдат подобни на това и вярват, че е необходимо да се борим за по-добри условия, късчета и да имаме време да хванем първите. Всъщност най-силният и упорит в действителност често получава всичко: кариера, пари и връзки. Но много често те са в крайна сметка сами.
Снимки: Pinterest
Според някои хора, тази "доброта" не е от най-добрите качества, според тях, това е липса на характер... или слаб такъв...Често на тези "добри" хора се преписват черти като пасивност, чувствителност към критика, безпокойство, несигурност и ниско самочувствие... Но трябва ли да сме агресивни и арогантни, за да успеем да защитим себе си...? Толкова ли е лошо да си добър? Да бъдеш добросърдечен е едновременно благословия и проклятие. Това е черта от характера, на която мнозина се възхищават, но и от която много хора се възползват. Така че ако сте свестни, безкористно сърце и добра душа, то може би вече сте се натъквали на поговорката "прекалено хубаво не е на хубаво"....
Да отстояваш себе си по време на общуването с другите, по принцип означава да изразяваш мислите и чувствата си, по начин, който съвсем ясно демонстрира нуждите ти и поддържа отворени вратите на комуникацията.
Появата на агресивност при отстояване на собствените ни позиции говори за ниско самочувствие. Самоуверените хора не се плашат от защита на собствените си гледни точки, и не се опитват да влияят на другите.
Ние развиваме увереност в себе си , чрез опита, който придобиваме. Всеки от нас има успехи в дадена област и сфера. Това често са приятелства, социални отношения, академични или работни постижения, външен вид или стил, физически или атлетични способности. Компетентността не е даденост, изисква работа по развитието на тези умения.
Понякога ние претърпяваме и неуспех. Това се случва на всеки. Всеки път когато наше предложение или оферта завършат с неуспех или бъдат отхвърлени, ние трябва да генерираме алтернативни отговори. Какво друго мога да направя , за да се получат нещата следващия път? Колкото повече начини и варианти за справяне имаме, толкова шансовете за успех са по-големи.
Блокирането на истинските ни чувства, създава вътрешно напрежение, което се акумулира във всевъзможни части на тялото и накрая, обикновено избива под формата на някакво заболяване.
Достатъчно е да се заслушаме в хората, за да осъзнаем колко често те приемат, че е напълно естествено и препоръчително да потискаш, вместо да изразяваш истинските си чувства или истината: „Бях ядосан, но за нищо на света не бих му доставил удоволствието да ме види как избухвам.“ Обикновено си казваме, че не желаем да нараняваме чувствата на другите.
Приятелите ни може и да се обидят, ако си кажем честно: „Тази вечер всъщност не ми се излиза навън!“ Затова, вместо да си признаем, отвръщаме: „Няма проблем!“ или „Разбира се, с удоволствие!“ И всичко това – докато отвътре душата ни кипи от гняв, безсилие или разочарование. Необходима е огромна доза усилия да вървиш непрекъснато по ръба, опитвайки се да угодиш на всички и по всяко време. Ала за съжаление точно така се налага да се държим, за да ни смятат за добри, вежливи и стойностни хора. Налага ни се да преглъщаме, да „дишаме по-леко“, да „вървим на пръсти“, което обикновено завършва с физически неразположения или дори заболявания. Защото, тялото никога няма да позволи акумулирането на толкова големи количества потисната негативна енергия. И накрая винаги си постига своето.
Какво се крие под арогантност?
Определението на тази дума означава такова поведение на човек, при което се проявява агресията или нарушаването на морални и правни норми за постигане на целите си.
Психолозите твърдят, че нахален човек, въпреки цялата му лекота, е преди всичко несигурен човек. Показвайки арогантност, той увеличава самочувствието. С други думи, той не добавя увереност към постиженията си, а поема смелия вид на арогантен, агресивен човек. Действайки агресивно, поставя маската на самоувереност. Характеристики като арогантност и несигурност са във всяко лице в различни акции, но прилагането им е чисто индивидуално. Те присъстват в никого, принуждават да мислят и правят погрешно, в малки неща или в голям мащаб.
Има и друг вид арогантни хора, които се принуждават да бъдат подобни на това и вярват, че е необходимо да се борим за по-добри условия, късчета и да имаме време да хванем първите. Всъщност най-силният и упорит в действителност често получава всичко: кариера, пари и връзки. Но много често те са в крайна сметка сами.
Снимки: Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар