Асенова крепост е една от най-добре запазените крепости в България. От името може да се досетите, че се намира в близост до Асеновград.
Асеновата крепост се намира непосредствено след края на Асеновград, на 20-на км от Пловдив в посока Смолян и на около 170 км от София.
Под самата крепост има паркинг, но ако желаете да се разходите може да оставите колата си далеч под крепостта и оттам за около 20-30 минути да стигнете пеша до нея. Много местни хора използват именно маршрута до крепостта за разходка.
История на крепостта
Местността, където в момента се издига величествената крепост е позната още на древните траки. Първи те оценили важността на локацията и защитеността на терена, като сведения за техни поселения има още от V – IV век преди Христа. Сведения за обитаването на скалистата местност има и през римската и ранновизантийската епохи, но определено най-голям интерес за нас Българите буди времето, когато крепостта е била в пределите на средновековна България и най-вече по времето на цар Иван Асен II. Преди това данни (според открити монети) има от времето на византийският император Теофил (829-842), като явно тук е имало непрекъснат живот чак до 15 век. В началото на съществуването си крепостта е била малка и е имала ролята на крепост-кула, която е защитавала прохода, свързващ Пловдив и Беломорието. След известно време около нея се обособяват две села с имена Петрич и Стенимахос.
Преди крепостта да стане по-известна като Асенова, тя е носила името Петричка крепост. Коренът на думата “Петрич” идва от гръцкото “петрос”, което означава скала, камък. От разтълкуването на името можем лесно да разберем как крепостта се сдобива с това име.
Населението постепенно нараства. Разрастването на крепостта, позната и като Петрчка и като Станимахос, предопределя създаването на град Станимахос (дн. Асеновград) още през XIII век. Другото село Петрич е просъществувало някъде до XIV век.
От 1207 г., крепостта е част от владенията на деспот Алексий Слав. През 1230 г. Асеновата крепост преминава в ръцете на цар Иван Асен II. След това по стечение на обстоятелствата, крепостта преминава в ръцете на Византия. Окончателно отвоювана и присъединена към територията на България е от цар Иван Александър.
През епохата на Средновековието крепостта претърпява различни конструктивни промени, като най-сериозните са дело на цар Иван Асен II. Поради тази причина тя днес носи неговото име.
Във връзка с разширителната дейност на Асенова крепост, която Иван Асен II подема е поставен надпис над тогавашния вход на съоръжението, който гласял “В лето 6739 (или 1231 година), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.”
Асеновата крепост има неправилна четириъгълна форма. Вътрешната кула се намира в най-западната част на крепостта и е служила за наблюдателница, тъй като тя е разположена в най-високата точка на скалния масив. Там се развява и красив трибагреник. На територията на крепостта са открити и две водохранилища, които отвътре са били измазани със специална хидрофобна мазилка, която не е позволявала на водата да изтича навън. Водата от тях се загребвала отгоре, като така лесно се пълнели и с дъждовна вода.
Безспорно една от най-големите забележителности и със сигурност символа на крепостта е църквата “Св. Богородица Петричка”, която се е запазила и до наши дни. Тя е построена през XIII век и е двуетажна. Първият етаж най-вероятно е служел за склад, а същинската църква е била на вторият етаж. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор. Най-впечатляваща е архитектурата на църквата и най-вече на нейната фасада. В комбинация със стенописите, част от които са се запазили и до днес, църквата е един от най-блестящите примери за уникалната средновековна архитектурна и изобразителна школа. През 1991 година “Св. Богородица Петричка” е била напълно реставрирана и до момента изпълнява функцията си на православен храм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар