С идването на лятото, настъпва и сезона на тиквичките, един от любимите ми зеленчуци. Има изобилие от рецепти и начини на приготвяне на тиквички, някои лесни - други не толкова.
Тиквичката е отглеждана от индианците преди повече от 10 000 години на американския континент на територията на днешна Гватемала и Мексико, дълго преди да се появи Колумб. Наричали я „аскута скуош" (зелен, неузрял, суров), вероятно защото първоначално диворастящите видове имали неприятен вкус на сурово, дори нагарчали. Консумирали предимно семената. С времето култивирали сортове тиквички със сочна сърцевина и сладък вкус. Почитали я като една от „Трите сестри", заедно с боба и царевицата, взаимно подпомагащи своя растеж и добив. Тиквичката пази сянка и задържа влага в почвата, а бобът се вие около царевицата, която спомага усвояването на азот от почвата.
Както много други култури, така и тиквичката достига Европа едва през 16 век, благодарение на испанските пътешественици. Италианците я оценили високо и ласкаво я нарекли малка тиква - zucchina. В началото на 19 в. под това наименование тиквичката се завръща като „емигрантка" в Америка.
Тиквичката е по-малката сестра на тиквата, в чието семейство по-далечни родственици са краставицата, динята и още много други. Наричат я още лятна тиква, тъй като лятото е сезонът на този деликатен зеленчук, който не може да се съхранява продължително.
Ако надникнем в състава на тиквичката ще открием полезни и здравословни съставки с безспорни предимства за здравето. На всички е добре позната като отличен източник на манган и витамин С (два пъти повече от тиквата), а също на магнезий, калий, каротеноиди, фибри, фолат, рибофлавин, мед, омега -3 мастни киселини...
Тиквичките се усвояват лесно от организма, не дразнят стомаха, което ги прави незаменими при редица разстройства на храносмилането. Независимо че водата е 93% от масата им, не водят до задръжка на течности в организма, поради високото съдържане на калий. Нежните хранителни влакнини действат очистващо като извеждат от организма токсичните вещества и спомагат преодоляването на запека. Тиквичките са нискокалориен продукт с голям обем и лесно създават чувство за засищане, без риск от натрупване на излишни килограми. Наличието на фолиева киселина, мед и желязо ефективно профилактират анемия. Безспорно достойнство на тиквичките е, че прекрасно се комбинират със зеленчуци и други продукти във възхитителни ястия и осигуряват разнообразие на седмичното меню.
Как да избираме тиквички?
Тиквичките се предпочитат през летния сезон, заради по-наситения вкус и достъпна цена.
Беритбата и транспортирането им изисква особено внимание, тъй като дори малки наранявания водят до бърза развала. Избирайте тиквички, относително по-тежки за размера и с лъскава повърхност. Една допълнителна гаранция за свежест имате, ако ги купите с цвета. Ако кората е твърда, вероятно не са съвсем млади, имат зрели семки и загрубяла сърцевина. По правило по-големите екземпляри не са толкова сочни. Не бива да са по-дълги от 15-25 см, разбира се, ако не става въпрос за сортове, чието достойнство е именно размерът.
Съхранение
Тиквичките може да се съхраняват свежи в отделението за зеленчуци на хладилник, но не повече от няколко дни. Не се препоръчва замразяване, тъй като омекват прекалено след размразяване. Преди да се поставят във фризера би могло да се бланшират за 2 минути, наразяни на шайби.
Тиквичките не се мият предварително, а непосредствено преди готвене, като не е нужно да се бели кората.
Е време е и за рецептата :)
Тиквичката е отглеждана от индианците преди повече от 10 000 години на американския континент на територията на днешна Гватемала и Мексико, дълго преди да се появи Колумб. Наричали я „аскута скуош" (зелен, неузрял, суров), вероятно защото първоначално диворастящите видове имали неприятен вкус на сурово, дори нагарчали. Консумирали предимно семената. С времето култивирали сортове тиквички със сочна сърцевина и сладък вкус. Почитали я като една от „Трите сестри", заедно с боба и царевицата, взаимно подпомагащи своя растеж и добив. Тиквичката пази сянка и задържа влага в почвата, а бобът се вие около царевицата, която спомага усвояването на азот от почвата.
Както много други култури, така и тиквичката достига Европа едва през 16 век, благодарение на испанските пътешественици. Италианците я оценили високо и ласкаво я нарекли малка тиква - zucchina. В началото на 19 в. под това наименование тиквичката се завръща като „емигрантка" в Америка.
Тиквичката е по-малката сестра на тиквата, в чието семейство по-далечни родственици са краставицата, динята и още много други. Наричат я още лятна тиква, тъй като лятото е сезонът на този деликатен зеленчук, който не може да се съхранява продължително.
Ако надникнем в състава на тиквичката ще открием полезни и здравословни съставки с безспорни предимства за здравето. На всички е добре позната като отличен източник на манган и витамин С (два пъти повече от тиквата), а също на магнезий, калий, каротеноиди, фибри, фолат, рибофлавин, мед, омега -3 мастни киселини...
Тиквичките се усвояват лесно от организма, не дразнят стомаха, което ги прави незаменими при редица разстройства на храносмилането. Независимо че водата е 93% от масата им, не водят до задръжка на течности в организма, поради високото съдържане на калий. Нежните хранителни влакнини действат очистващо като извеждат от организма токсичните вещества и спомагат преодоляването на запека. Тиквичките са нискокалориен продукт с голям обем и лесно създават чувство за засищане, без риск от натрупване на излишни килограми. Наличието на фолиева киселина, мед и желязо ефективно профилактират анемия. Безспорно достойнство на тиквичките е, че прекрасно се комбинират със зеленчуци и други продукти във възхитителни ястия и осигуряват разнообразие на седмичното меню.
Как да избираме тиквички?
Тиквичките се предпочитат през летния сезон, заради по-наситения вкус и достъпна цена.
Беритбата и транспортирането им изисква особено внимание, тъй като дори малки наранявания водят до бърза развала. Избирайте тиквички, относително по-тежки за размера и с лъскава повърхност. Една допълнителна гаранция за свежест имате, ако ги купите с цвета. Ако кората е твърда, вероятно не са съвсем млади, имат зрели семки и загрубяла сърцевина. По правило по-големите екземпляри не са толкова сочни. Не бива да са по-дълги от 15-25 см, разбира се, ако не става въпрос за сортове, чието достойнство е именно размерът.
Съхранение
Тиквичките може да се съхраняват свежи в отделението за зеленчуци на хладилник, но не повече от няколко дни. Не се препоръчва замразяване, тъй като омекват прекалено след размразяване. Преди да се поставят във фризера би могло да се бланшират за 2 минути, наразяни на шайби.
Тиквичките не се мият предварително, а непосредствено преди готвене, като не е нужно да се бели кората.
Е време е и за рецептата :)
Необходими продукти:
тиквички - 4 броя, 3 яйца, 300г. сирене, връзка копър, кашкавал за поръсване
(по желание може да се добави и ситно нарязан колбас).
Начин на приготвяне:
Тиквичките се измиват добре и се срязват на две по дължина. В случай че тиквичките са дълги е добре 2-те половини да се срежат през средата напречно. Всяка част се взема и се издълбава, така че да се получи лодка. Издълбаната среда се нарязва на ситни парченца и се оставя настрана. Яйцата се разбиват добре с бъркалка и се добавя щипка сол. Сиренето се намачква и се слага към разбитите яйца. Сега е момента яйчената смес да се обогати заедно с нарязаната среда- тиквичка и копъра нарязан на ситно (по желание може да додавите и ситно нарязан колбас). Лодките се пълнят с готовата смес и се подреждат в тава. По желание могат да се поръсят и с малко настърган кашкавал, а може и да го добавите в яйчената смес, преди да напълните тиквичките. Налива се мазнина и вода. Пече се в умерено загрята фурна на 200 градуса 40 минути. Поднасят се студени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар