И на Септември му се види краят.
Скъсяват дните своите поли.
Че захладнява като че не знаят.
Пренасят още слънчевия блясък.
С ръцете си, набрали плодове,
предлагат ги на скромната ни маса,
с последните им листни цветове...
Все още тайно лятото се крие.
Не му се тръгва с птиците на юг.
И "циганско" наричаме го ние,
а то е царствено красиво тук...
Защо, когато някой си отива,
тъгата се излива като дъжд?
А есента пристъпва колебливо,
като жена, открила влюбен мъж?
И всичките отчаяни въпроси
през есента започват да болят!
Но няма да се молим и да просим.
За нас светът остава лятно млад!
Няма коментари:
Публикуване на коментар