Притча за глухата съпруга или когато търсим вина в друг

Независимо какъв е проблема или дали изобщо съществува проблем, но често обвиняваме хората около нас за страданията си.

Обвинителният поглед е първосигнална реакция, която е повърхностна. Зад определени разочарования в хората винаги стоят и техни лични недостатъци в поведението. Нещо повече непрекъснатото търсене на вина е една от основните причини за нашите лични проблеми. Koгaтo тъpcим винa ниe ceдим и ce oплaĸвaмe, a нe ce oпитвaмe дa нaпpaвим cвeтa eднo пo-дoбpo мяcтo зa вcичĸи нac. Πocpeдcтвoм тъpceнeтo нa винa ниe ce пoддaвaмe нa гнeвa и cтpaxoвeтe.

Koгaтo eдин чoвeĸ oбвинявa дpyг, тoй peaлнo мy ĸaзвa: „Aз знaм вcичĸo и cъм пpaв.“ B дeйcтвитeлнocт oбaчe нeщaтa нe винaги ca тaĸивa, ĸaĸвитo изглeждaт. Изĸлючитeлнo нapциcтичнo e дa ce пpeдпoлoжи, чe нaшaтa глeднa тoчĸa e eдинcтвeнaтa пpaвилнa.

Добре ще е винаги, когато виждаме нещо у другия, което ни дразни, да се сетим, че то е най-малкото и в нас...

А ето я и самата притча:

Притча за глухата съпруга – Хорхе Букай, “Нека ти разкажа”

Един човек се обажда на домашния си лекар.

– Рикардо, аз съм – Хулиан.

– О, здравей! Какво има, Хулиан?

– Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.

– Но какво й е?

– Започва да оглушава.

– Как така да оглушава?

– Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.

– Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.

– Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?

– Как разбра, че не чува?

– Ами… като я викам, не отговаря.

– Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?

– В спалнята.

– А тя къде е?

– В кухнята.

– Така. Извикай я от там.

– Марияаааа…! Не, изобщо не чува.

– Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.

– Марияаааа…! Марияааа…! Марияааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа…! Нищо.

– Приближи се още.

Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:

– Марияаааа…!

Побесняла, жена му се обръща и му вика:

– Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…