Съвсем неочаквано,
без да ме пита,
супер нахално,
дори арогантно,
тъгата във мене се вмъкна.
Всяка клетка на тялото ми
от страх настръхна.
Сърцето - от ужас изтръпна.
Животът ми рухна.
Небето се срина...
Тъгата обаче
не спря до тука.
Настани се удобно
и свойски на стола ми.
Изгледа ме самодоволно.
Усмивката ми отмъкна.
Цигарите ми изпуши.
Изпи ми кафето.
И лицето ми
в черен облак превърна.
Постели в леглото ми
гора от тръни.
Сънят ми изгони.
Нощите ми обсеби.
И в ъгъла ме захвърли
като вещ непотребна.
В душата дълбоко
със пръстите бръкна.
Жестоко я смачка...
Останах без сили,
даже не плача.
Душата ми страда,
душата ми вие от мъка!
Калинка Милева
21.05.2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар