Кали - богинята на времето и смъртта

Хората реагират двусмислено, когато чуят името на тази богиня от индийската митология. Въпреки това, самите индийци отлично знаят коя е Кали и свещено я почитат... Нейният образ е едновременно плашещ и в същото време предпазва всеки, който търси Бога от злото... 
Кали е богиня на времето, промяната, смъртта и разрушението, съпруга на бог Шива. Нейното име означава черен и вечност на времето - Kāla.

Наричана е „Черната“ или „Тъмната“ богиня. Тя приема жертвите си по време на специален ритуал наречен Дурга-пуджа, като понякога ѝ принасят в жертва дори хора. Изобразяват я танцуваща върху мъртвото тяло на своя съпруг Шива, като в едната ръка държи главата му, а в другата върти меч. Като богиня на смъртта, Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг, тъй като нищо видимо на този свят не е вечно.

Кали е яростният аспект на богинята Дурга и неделима част от бога на сътворението и разрушението. Богинята се ползва с изключително преклонение пред нея в тантрическите ритуали, където тя се възприема не само като символ на смъртта и разрушението, но и като съзидателна сила, унищожителка на злото и закрилничка на всички, които я почитат.

В иконографията тя се изобразява с три очи, които са символ на настоящето, миналото и бъдещето, с препаска от човешки ръце, показваща усилията за самоусъвършенстване и стремежа към освобождаване от колелото на прераждането. На врата си Кали носи гердан от човешки черепи, които са 51 на брой, представящи броя букви в санскрита и следователно богинята като форма на безкрайното познание. Огърлицата от черепи символизира единството, свързаността на всички живи същества и на всичко, произлязло от сътворението, а също и доминирането на богинята над света.

Тя е черна на цвят, защото както черният цвят поглъща всички останали цветове, така и тя е източник на отмиващото всичко време, на разрушението и сътворението, на празното пространство, което открива път към новото сътворяване. Мечът в едната й ръка представлява Вселенския разум и познанието, което унищожава злото, чрез унищожаването на невежеството и илюзията и приближава човек до божественото начало.

Главата, която държи в другата си ръка, е премахването на желанията, откъсването от егото от привързаността и подчиняването му на стремежа към духовно усъвършенстване.

Останалите й ръце са в положение Abhaya Mudrā - защита, покой, великодушие и Varada Mudrā - състрадание, прямота, благотворителност, себераздаване. Тези мудри говорят за готовността на богинята да защитава винаги нейните поклонници.
Разпусната коса на Кали символизира свободата на мислите, действията и свободата в избора на житейския път, а липсата на дрехи - освобождението от всякаква материална привързаност.

Неизменна част от иконографията на богинята е паницата с кръв, която държи и която е символ на жизнената енергия Прана, протичаща през тялото и крепяща живота, а също и готовността на Кали за себераздаване, даряване на живот, сътворяване и съхранение.

В своя танц тя е стъпила върху тялото на Шива, лежащ сред мястото за кремиране на мъртвите, което показва събирането на петте елемента, единството на душата с Вселенския разум, прераждането, разрушението, което води до ново сътворение, вечния кръговрат на живота, обединението на женското и мъжко начало, хармонията.

Връзката на Шива и Кали е връзка между статичното, вечното, безкрайното - Вселената, в която съществува единствено разума - Sat-Chit-Ananda и динамичното, ирационалното, Вселената, изпълнена с пространството, времето и сътворяващото начало. Това е единството на живота и смъртта, сътворението и разрушението.

За Кали съществува легендата, че някога живеел демонът Рактавиджа, който имал дарбата да създава себеподобни създания, които се раждали от капките кръв, паднали от него. Боговете дълго време не могли да се справят с този демон и повикали на помощ богинята-войн Дурга. В гнева си тя се превърнала в Кали и започнала да поглъща капките кръв, които падали от телата на създадените от Рактавиджа негови подобия, а след това ги убивала. Така демонът бил унищожен. Въодушевена от своята победа, богинята започнала да танцува по бойното поле и да преследва останалите живи демони, застрашавайки да разруши с гнева и неудържимата си сила цялата Вселена. Нито един от боговете не можел да я спре, освен Шива. Той легнал на пътя пред Кали, а тя, заслепена от ярост, не го видяла и стъпила върху него. Когато осъзнала какво е направила, срамът и ужасът от възможността да го е наранила или да е отнела живота му, изпълнили душата й тя застинала, надвесена над него. Това станало символ на надмогването на духовното над материалното, на сътворяващата енергия, даваща живот на иначе мъртвото материално тяло. Постепенно гнева на богинята утихнал и тя възвърнала предишния си вид. 

За битката между Кали и Рактавиджа съществува и разказ, според който двама демони Шумбха и Нишумха измолили от Брахма да направи така, че да загубят живота си само от ръката на жена. С времето, те станали силни и отнели царството на боговете. Това накарало небесните обитатели да отидат на Кайлаш и да помолят съпругата на Шива - Парвати да им помогне.След като ги изслушала, богинята се ядосала и създала богинята Амбика, която имала осем ръце и във всяка една от тях държала по едно оръжие. Тя заживяла в гората и причинявала доста неприятности на демоните, които изпратили своя вестител Сугрив да провери коя е тази жена, която причинява толкова главоболия на асурите.

Сугрив се срещнал с Амбика и бил поразен от нейната красота. Той предал посланието на Шумбха и Нишумха, които канели богинята да отиде при тях и да се омъжи за един от двамата. На това послание Амбика отвърнала: „Кажи на господарите си, че ще принадлежа само на онзи, който притежава сила, равна с моята и може да ме победи в битка.“. Като разбрали какво била казала на Сугрив богинята, двамата асури не могли да възпрат яда си и изпратили друг демон - Дхоомралочан да я доведе насила при тях. Той не изпълнил мисията си, защото бил унищожен от погледа и вика на Амбика. След него двамата владетели-асури Чанда и Мунда се опитали да победят богинята, но тя създала от огън нова богиня – страшната Кали, която разбила голямата армия на демоните, обезглавила Чанда и Мунда и занесла главите им на Амбика. След тази победа Кали започнала да се нарича Чамунда Деви. Шумбха и Нишумха не могли да се примирят с победата на Кали и изпратили нова, още по-голяма армия срещу боговете, предвождана от Рактавиджа. Узнавайки за това, небесните обитатели съставили своя армия, в която се включили воините на Шива, Картикея и Индра. Битката била тежка и кръвопролитна и всеки път когато някой ранявал Рактавиджа, от кръвта му, паднала на земята, се създавал друг демон, подобен на него. За да извоюват победа, боговете помолили Кали да им помогне. Тя събирала кръвта на демоните, създадени от Рактавиджа, поглъщала я и така те изгубвали своята сила и способност да създадат други , подобни на тях. Един по един, асурите били избити от Кали, която накрая се извисила чак до небето и погълнала Рактавиджа. Опиянена от победата, богинята Кали започнала да танцува танца на разрушението и никой не бил в състояние да я спре. За да предпази света от пълно унищожение, Шива легнал в краката й и й позволил да стъпи върху него. Когато осъзнала какво е направила, срамът и ужасът от възможността да го е наранила или да е отнела живота му, изпълнили душата на страховитата богиня и тя полека започнала да укротява гнева и гордостта си от победата. Всичко това се случило в селото Калимат, Утаракханд където днес се издига храм на Кали, в който се почитат и богините Лакшми и Сарасвати.

Друга легенда разказва, как веднъж Парвати в стремежа си да защити своята дъщеря Ашока Сундари и брахманите от ашрама на Васишта, където тя била отишла от нападението на демоните, които искали да отвлекат девойката и да я оженят за демона Хунда, се превърнала в Кали.
Дълго след победата над демоните, Кали продължавала да гори от ярост, за да я успокои, Шива приел образа на малко дете и трогната от сълзите му, Кали го прегърнала за да го утеши. Постепенно гневът й преминал и тя се върнала в образа на Парвати.
Кали има много лица и едно от тях е това на Махакали – богинята, стояща над времето и идентична с Вселенския разум, основата на интелекта и цялото творение, първичното универсално съзнание, първопричината за съществуването на Вселената - Пракрити, трите основни начала на материалната природа - Guṇa, които определят поведението на личността и основните етапи в човешкия живот и живота на Вселената: Sattva guṇa - „Гуната на благостта”, но и на сътворението, Rajas guṇa се свързва с движението, енергията, страстта и съхранението на създаденото, Tamas guṇa е гуната на тъмнината, бездействието, безразличието, невежеството, в която отсъства всякаква енергия и чистота. Тази гуна е символ на смъртта и разрушението.