Неудобните жени ги наричат устати.
че не са яли достатъчно бой като малки,
че били инати и причинявали спорове.
Те са вечно виновни
на обичащите да контролират другите,
да ги моделират,
да мълчат повече,
да бъдат фон,
да нямат мнение.
А обичащите контрола всъщност
не могат да контролират себе си.
Неудобните жени си знаят правата,
границите и истините.
Те дават свобода,
защото са наясно, че не са никои,
за да я отнемат.
Неудобни са, мамка им.
Като камъче в обувката,
като драскотина на бронята,
като пращене по радиото,
когато са пуснали любимата ти песен;
като изтощената батерия,
когато чакаш важно обаждане.
Неудобни са, ама пък им отива.
Себе си са.
Поддържани са,
защото е хубаво, когато грозната истина идва освен от красиво сърце,
и в красива опаковка.
И имат финес само в походката,
не и в казването на истини.
Тогава отсичат като брадва.
Могат да те забият като пирон
и да те накарат да се замислиш,
когато никой не те гледа,
кога и къде си изгуби честността
и блясъка в очите,
и доброто детско сърце.
Неудобните жени са като дете,
което прави каквото си иска.
Неудобен е блясъка им в очите,
слънчевата усмивка.
Неудобна е борбата им за истина,
която касае тях самите.
Защото те са разбрали,
че не могат да променят света
извън себе си,
но никой няма право да грози с лъжи
света в тях. ❤️
Николета Иванова

Няма коментари:
Публикуване на коментар