Снощи пих! Знаеш, че алкохолът не е моето нещо, но снощи пих. До безпаметност! Бях решила да удавя мъката си... Кой да знае, че тя умеела да плува, проклетницата!
3 месеца без теб. 30 обаждания до твоя номер от предната вечер. Дано поне ти си проявил здрав разум и не си ми вдигнал нито веднъж. Каквото и да съм казала не го мисля... Или го мисля! Ти си избери!
Първите три чаши не ги усетих.
Някъде около четвъртата ти пожелах щастие.
Към петата реших да не бъда лицемерна.
Шестата беше смешна. Та не е ли смешно това как най-близкия ти човек, най-добрия ти приятел се превръща в непознат. Замисли се! Смешно е!
Седмата. О, седмата... Достойнството и егото ми отлетяха някъде. Бях готова да ти се моля на колене да ме обичаш, но ти не искаш...
Нали? Не можеш!
Осмата беше гняв! Чиниите пострадаха... и една твоя забравена риза.
Деветата - някъде около нея дойде примирението. "Важното е да сме живи и здрави!" Смирих се и приех ситуацията. Разплетох всяко възелче от тези чувства, които така ме объркваха и разплетох теб... от себе си. Тази чаша ме освободи.
Десетата ли? Там ти казах Наздраве! Вече искрено можех да ти го пожелая. Бъди здрав! Бъди щастлив! Бъди себе си, без мен! Моля те... бъди! Направи нещо прекрасно с остатъка от живота си! А аз... Аз ще направя същото.
П.С. Мисля че вече никога няма да пия толкова.
Мария Миразчийска – Мариачи
Мария Миразчийска – Мариачи
Няма коментари:
Публикуване на коментар