Недей да идваш в моя сън нощес!
Отдавна аз съм свикнал да те няма.
Вземи си сбогом с мене още днес!
С тъгата остави ме - ще сме двама!
Какво от туй, че любех те преди.
Какво от туй, че имам чувства още.
Животът срещи и раздели е - нали?
А любовта? О, тя е звук среднощен.
Отдавна аз съм свикнал да съм сам.
Защо ли всички тъй от мене тръгват?
Макар да казват, че ще дойдат - знам!
Те никога при мен не ще се върнат.
Защо ли да се заблуждаваме с лъжи?
Отивай си... Недей да идваш вече!
С тъгата двама сме си най добре сами.
На нея явно аз съм обещан, обречен.
Недей да идваш в моя сън! Недей!
Да не разкъсваме на двамата сърцата!
Тръгни си ти! Щастливо си живей!
А аз ще си остана сам... С тъгата..
Добромир Радев
Няма коментари:
Публикуване на коментар